Как от теб да си тръгна, любов?
Как от теб да си тръгна, любов?
Как на лицето ти гръб да обърна?
Ти на моето дишане си живот,
и на моята песен нежна латерна!
Твоите ноти със бистра вода
напояват душата ми с радост
и лъчите на твоите нежни слова
ме обгръщат със тихата благост!
На твоите песенни ласки във плен
аз оставам със моето истинно лято
и запазвам се в този миг съкровен,
полетяла с крилете на слънчево ято.
Как от теб да си тръгна, любов?
Ти си топлото, моето слънце на дните!
Сред уханните твои цветя от лъчи,
се прераждам със теб в светлините!
И се будя по-светла от златния клас
на житата, от слънце узрели в полята.
И заспивам със твоето име в захлас
и за теб си говоря до късно с луната.
Как на лицето ти гръб да обърна?
Ти на моето дишане си живот,
и на моята песен нежна латерна!
Твоите ноти със бистра вода
напояват душата ми с радост
и лъчите на твоите нежни слова
ме обгръщат със тихата благост!
На твоите песенни ласки във плен
аз оставам със моето истинно лято
и запазвам се в този миг съкровен,
полетяла с крилете на слънчево ято.
Как от теб да си тръгна, любов?
Ти си топлото, моето слънце на дните!
Сред уханните твои цветя от лъчи,
се прераждам със теб в светлините!
И се будя по-светла от златния клас
на житата, от слънце узрели в полята.
И заспивам със твоето име в захлас
и за теб си говоря до късно с луната.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
