Как Росина шест получи и със Рори що се случи
Майките са за това.
Щом ви заболи глава
или жулните коляно,
бдят да е преодоляна
всяка болка, всеки страх.
Аз в Мецана пак видях
тази обич всеотдайна.
Чака тя от занималня
рожбите да прибере
и дори да разбере
кой урок те днес са взели,
труден ли е той, не е ли.
След последния звънец,
Рори като бежанец
през вратата изхвърчава.
Всички вдигат страшна врява,
но Росина е прилежна
и със непозната нежност
в раницата си прибира
тя буквара, транспортира,
молива и две тетрадки.
- Първокласничка е сладка! -
Меца гледа от вратата,
радва се на дъщерята
и със нея се гордее.
- Но синчето ми къде е? -
изведнъж се сеща мама.
- С Талисман навярно двама
в двора вече ритат топка -
казва Роси с думи кротки
и с Мецана вън излизат.
Докато по стълби слизат,
срещат тяхния учител.
- Господине, да попитам
слушат ли децата в час?
На мечетата съм аз
майка. Да се запозная
исках с вас и да узная
как са рожбите ми скъпи?
Бухалът напред пристъпи
и си вдигна очилата.
- Умнички са ви децата!
Още мъничко от Рори
искам. В час да не говори
и да идва той с домашно.
Сам видя, че не е страшно.
Меца кимна благодарна
и с усмивка лъчезарна
тръгна да открие Рори.
Тя пред него се престори,
че е гневна и сърдита
и синчето си попита:
- Днес ли бил си непослушен?
- Не, носът ми е запушен
и подсмърчах малко шумно.
- Ех че си ми остроумен! -
го прегърна нежно мама. -
С Бухала се срещнах. Само
иска той от моя Рори
с други в час да не говори.
- Той ме вдигна пред дъската
на задача непозната
и самичък я реших.
Нищо, мамо, не сгреших!
- Браво, радвам ти се, сине!
- Аз получих шест! - Росина
също бързо се похвали.
Само Талисман се жали,
че задачата сгрешил е.
- Нищо, ще помогнем ние,
че контролна наближава! -
Рори го успокоява.
Тръгнаха си четирима.
Дружбата неоспорима
тъй приятелства гради.
С обич ще ги награди
тя и, станат ли големи,
всеки своите проблеми
със приятел ще решава.
- Ученето изтощава.
Мисля, че си заслужава
да си хапните богато -
каза Меца на децата.
Съба, спряла пред вратата
на дома и, Талисман
чака, с поглед в пътя взрян.
- Щом си тука, влез, кумице!
Ще нахраня тез гладници,
от школото изтощени.
Мама учеше ме мене,
че детето заслужава
след труда да се гощава
с вкусна гозба и със ласка.
Днес от твоята подкваска
сложих на млекото аз.
И замесих хляба с квас.
Тук седни да го опиташ.
А пък Вълчо, ако пита
вий защо сте закъсняли,
ти кажи, че в нас сте яли.
Масата им бе голяма.
А след думите на мама
сякаш всички огладняха
и паничките им бяха
скоро празни. По очите
се четеше, че са сити.
Съба тръгна към дома си.
Бе прегърнала сина си,
с раницата му през рамо.
- Колко уморена, мамо,
се почувствах в този час -
каза Роси. - Искам аз
да си лягаме със Рори.
И очичките затвори,
щом в завивките се мушна.
Меца щерката си гушна
и целуна по челцето.
И защото нощ е, ето,
че е време с теб да спим.
Трябва да се разделим.
© Мария Панайотова All rights reserved.
