pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16803
2.02.2020 г., 7:47 ч.  

Как Росина шест получи и със Рори що се случи 

  Поезия » За деца
658 3 12

Майките са за това.

Щом ви заболи глава

или жулните коляно,

бдят да е преодоляна

всяка болка, всеки страх.

Аз в Мецана пак видях

тази обич всеотдайна.

Чака тя от занималня

рожбите да прибере

и дори да разбере

кой урок те днес са взели,

труден ли е той, не е ли.

След последния звънец,

Рори като бежанец

през вратата изхвърчава.

Всички вдигат страшна врява,

но Росина е прилежна

и със непозната нежност

в раницата си прибира

тя буквара, транспортира,

молива и две тетрадки.

- Първокласничка е сладка! - 

Меца гледа от вратата,

радва се на дъщерята

и със нея се гордее.

- Но синчето ми къде е? -

изведнъж се сеща мама.

- С Талисман навярно двама

в двора вече ритат топка - 

казва Роси с думи кротки

и с Мецана вън излизат.

Докато по стълби слизат,

срещат тяхния учител.

- Господине, да попитам

слушат ли децата в час?

На мечетата съм аз

майка. Да се запозная

исках с вас и да узная

как са рожбите ми скъпи?

Бухалът напред пристъпи

и си вдигна очилата.

- Умнички са ви децата!

Още мъничко от Рори

искам. В час да не говори

и да идва той с домашно.

Сам видя, че не е страшно.

Меца кимна благодарна

и с усмивка лъчезарна

тръгна да открие Рори.

Тя пред него се престори,

че е гневна и сърдита

и синчето си попита:

- Днес ли бил си непослушен?

- Не, носът ми е запушен

и подсмърчах малко шумно.

- Ех че си ми остроумен! -

го прегърна нежно мама. -

С Бухала се срещнах. Само

иска той от моя Рори

с други в час да не говори.

- Той ме вдигна пред дъската 

на задача непозната

и самичък я реших.

Нищо, мамо, не сгреших!

- Браво, радвам ти се, сине!

- Аз получих шест! - Росина

също бързо се похвали.

Само Талисман се жали,

че задачата сгрешил е.

- Нищо, ще помогнем ние,

че контролна наближава! -

Рори го успокоява.

Тръгнаха си четирима.

Дружбата неоспорима

тъй приятелства гради.

С обич ще ги награди

тя и, станат  ли големи,

всеки своите проблеми

със приятел ще решава.

- Ученето изтощава.

Мисля, че си заслужава

да си хапните богато - 

каза Меца на децата.

Съба, спряла пред вратата

на дома и, Талисман

чака, с поглед в пътя взрян.

- Щом си тука, влез, кумице!

Ще нахраня тез гладници,

от школото изтощени.

Мама учеше ме мене,

че детето заслужава

след труда да се гощава

с вкусна гозба и със ласка.

Днес от твоята подкваска

сложих на млекото аз.

И замесих хляба с квас.

Тук седни да го опиташ.

А пък Вълчо, ако пита

вий защо сте закъсняли,

ти кажи, че в нас сте яли.

Масата им бе голяма.

А след думите на мама

сякаш всички огладняха

и паничките им бяха

скоро празни. По очите

се четеше, че са сити.

Съба тръгна към дома си.

Бе прегърнала сина си,

с раницата му през рамо.

- Колко уморена, мамо,

се почувствах в този час - 

каза Роси. - Искам аз

да си лягаме със Рори.

И очичките затвори,

щом в завивките се мушна.

Меца щерката си гушна

и целуна по челцето.

И защото нощ е, ето,

че е време с теб да спим.

Трябва да се разделим.

 

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И той ще ти се зарадва! Определям ви среща утре в девет часа на игрището в гората! Хем и ти ще си направиш тренировката, да не губиш форма в това карантинно време! 🐻
  • Ех, как искам в този миг
    и аз да бъда ученик,
    и да ритаме на двора
    топката с мечето Рори 🐻
    Поздравявам те 🧸😊🧸
  • Учат се да бъдат послушни, но не винаги успяват. Мама, като всяка майка, им прощава.
    Прегръдка от мен, Роси!☀️
  • Послушковци любими!
  • Ще бъда щастлива, ако продължавате да ги обичате, дори когато сте прочели и последната приказка за тях, а тази обич ви кара да се връщате отново, с желание пак да ги прегърнете! ❤️
    Рори и Росина ми казаха, че също ви обичат, Марианка и Цвети! 🐻 🐻
  • Обичам ги тези мечета❤️!
  • Ти си най-голямото дете сред читателите на тези приказни истории, затова получаваш моите специални поздрави, Гавраил!☀️
  • Тези стихове винаги ме разведряват.
  • Нека сън да те завие,
    а над теб ще бдиме ние!🌷
  • Прекрасно. Аз все сутрин ги чета, но това е повод да си поспя още малко неделно 😊
  • Сядам пред белия лист, те ме хващат за ръката и ме повеждат. Аз не знам накъде, доверявам им се и пътешествието става забавно и за мен. Така че, похвалите са за моите мечета! Единственото което искат е да ги храня с обич! ❤️
  • Забавни случки. Имаш богата фантазия, Мария. !
Предложения
: ??:??