May 9, 2009, 12:32 PM

Как се прави сладко от акация

  Poetry » Love
2.8K 0 17

музика

Стисна небето юмруци и после заплака,
смрежи окото си в цвят на кобалт,
плисна сърдито и висна внезапни ръкави,
чак до ленивия градски асфалт.
Май се разшета, оставил на мира за кратко
шлейфа на новата цветна дъга,
за да приготви от дъжд и акации сладко -
шефът-сладкар си го бива в това.

Два чифта стъпки, задъхани по тротоара,
счупен в пороя сгъваем чадър,
стряхата от аромат под акация стара,
моето токче сред шепа чакъл.
Грапав и леко смутен смях, на ситни кристали,
твоите длани по мокрия ствол,
гроздове цвят, от проливния дъжд натежали,
в дъхав, акациев, бял ореол.
Устни до устни и тръпка до шепот се сипва,
с жеста на моята дълга коса,
твоите мигли, припърхали мамещо близко,
буза в парфюма на майска вода.
Кипнали люляци, с погледи от любопитство,
празната улица клоква в реки,
гъстите клони, приведени толкова ниско,
че да не видим кога превали.

Май преброи след проливния дъжд по паважа
всяко изронено бяло цветче.
Двеста цветлета за сладко му стигат, и даже,
с нас ако смята - сме двеста и две.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...