Apr 28, 2006, 6:05 PM

Как сега до болка искам да съм с теб...

Poetry

1.5K 0 2

Как сега до болка искам да съм с теб...

как мечтая, плача, а смисъл няма...

Вие сте вече с нея двама...

и нищо аз не мога да направя!

Безсилна и безмълвна плача всеки ден...

всякя вечер сама с тишината...

Няма на кой друг да разкажа, затова

споделям със стената...

Да! Луда съм... луда съм, че вечно страдам,

но и аз имам нужда от любов, но съдбата е

тъй жестока... не чува тя моят зов!

Ти си вече с нея... за теб тя е няй-добрата,

а аз както винаги – сама, ще споделям с тишината...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

patenceto (Надя Георгиева)

Кажи ми, че не ти се случва това?
Болката е неописуема....

2006-04-28T21:29:28+03:00
sladkata_an (Анна Великова)

Браво и това е супер!

2006-04-28T18:48:09+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0