Как си ме учила, мамо!
Мамо! Как си ме учила, мамо!
Да почитам у всеки красивото,
да разчитам на... собствено рамо,
на глас да изказвам най-милото.
Мамо! Как си ме учила, мамо!
Да раздавам любов с пълни шепи.
Сърцето ми... то всичко му е дало.
Сега е във преспи, тежки и бели.
Мамо! Как си ме учила, мамо!
Да вярвам в невъзможната любов.
В приказките, там принцове са само.
В живота мъже са, тръгнали на лов.
Мамо! Едно не научи ме, мамо!
Че болката ще е силна, непосилна...
Че въздухът ще е тежък, ковчежен,
за вдишване труден и режещ...© Анна Станоева All rights reserved.
