Как спасен от Ежко бях
Вчера Ежко Сиводрешко
тръгна уморено, тежко.
Беше сам, поостарял, три дни – нито пил, ни ял.
Питах го къде отива.
Той ме жулна с остра грива
и под храстите се скри. Я иди го разбери!
Влязох в гъстите шубраци,
там е само за юнаци.
Никъде не го открих, любопитството си свих.
Аз момченце съм добричко,
а това го знаят всички.
И в гората ходя пеш като този таралеж.
Мислех, че заплаха няма,
но една змия голяма
по пътечката пред мен прекоси... и изумен
скрих се зад дърво грамадно.
- Оле, май на змей попаднах! -
аз наддадох страшен вик. Ежко точно в този миг
спусна се да ми помага.
Стиснах аз една тояга
да изглеждам като мъж. Но не щеш ли изведнъж
тя към мен закриволичи...
Чу се глас тревожен птичи.
Разтреперих се от страх, нищо, че юначен бях,
а с ръце прикрих очите.
- И какво се случи? - пита
някой там. Ще продължа. С истината, не с лъжа.
Таралежко я настигна,
с лапичките си я вдигна.
Тя – отворила уста – го нападна... Но оса
с жило в битката се включи.
Аз на чудно филмче случих,
но през пръсти – едноок – гледах го с един мечок,
също като мен уплашен.
Казах ви, че беше страшно!
А спасителят ми мил вече бе обезвредил
нападателката моя.
Дядо зърнах на завоя
и към него изтърчах. Тъй спасен от Ежко бях.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, момичета! И на мен ми е симпатичен този Ежко, признавам си! Хубава събота да имате, момичета, със слънце в душата, защото днес е денят на слънцето!🌹☀️
-
Чудесно е!
-
Много хубаво!
-
Вашите думи ми помагат да оздравея по-бързо!🥰 Дадохте ми увереност, че това, което пиша за децата и усещам като призвание, прави щастлива не само мен, а и малките и вече големи дечица! Благодаря ви с прегръдка, Бени и Доче!😍
-
Браво на храбреца Ежко! А на авторката скорошно оздравяване!
-
Марийче, като те чета, ставам отново дете...
Много, ама много те бива да пишеш за деца!
Аплодирам те силно! -
Ей ме на, не издържах!
Скочих, както си лежах,
че с герои имам среща.
Пиша сцени най-горещи
и сюжети си измислям
приказни и с доза истина.🥰
Скити, благодаря ти, миличка!(С)😘🌹 -
Чуден е твоят Ежко, истонски герой! А ти си толкова сладкодумна, че с тези стихчета винаги ме караш да се чувствам като малко дете!
И се стягай! Няма да лежиш,
почвай нов стих да редиш!
Прегръдка, Мари! (М) 💖 -
Вие сте чудесни!💓 Лежа в леглото
( нещо не ми е добре...) и чета коментарите ви. Танче, изпратих две приказки за конкурса, който имаш в предвид. А това стихотворение се върна засрамено от друг конкурс .., милото. Но като ритъм и рисунък много си го харесвам и реших да ви го покажа. Приличам на малко дете сигурно в очите на някой, че си търся вниманието и добрата дума... Те са поетичното ми гориво!👍Благодаря ви, Жоре, Танче, Иване, Младене! -
Перфектен детски стих. Върна ме сякаш с машина на времето в онова далечно детство, когато растях толкова щастлив, колкото днешните деца не могат да бъдат. Ако тогава ми се беше случило да чуя това стихотворение, то щях да бъда спечелен за поезията значително по-рано от мига, в който това се случи. Тогава ми четяха книжки като "През гори и води", "Гърбавата ела" и др. Не беше лошо, но няма нищо по-силно въздействащо на този свят от поезията. За мен тя е Кралицата на всички аристократични изкуства и стои по-високо дори и от музиката. Поздравление, Мария - възхитен съм!
-
Много хубаво стихотворение за деца, Миме! Има един обявен конкурс за детски стихове, можеш да го намериш в нета. За нас ще е удоволствие да участваш, защото ти се отдава!
-
Лелеее, цяла приказка прочетох
в стихчето ти с Ежко мил -
Добротата тук усетих
сякаш и аз там съм бил 😊
Поздравявам те.
ПП
Не е удачно точно под детски стих това, което ще кажа, но поне продължавам вече подхваната тема.
С цялото ми уважение, но за мен нито звездите, нито в любими ме интересува.
Колко му е при тях - ако някой прибира всичко прочетено в любими, ще се върне ли да прочете нещо от там?
Аз лично имам малко над сто откакто съм тук и чат-пат си припомням по нещо.
Ценя коментарите, затова и толкова ми е болно, когато се пишат във вид на стока...
Иначе стихчето е супер, лично аз го коментирах с усмивка, от сърце и с чиста съвест.
Прекрасен ден пожелавам. -
Мария, разбирам тревогата ти. Изпитвам я всеки път, когато пускам нещо за публикуване. Ще споделя нещо, което не съм споделял другаде. Словото е велико нещо, но думите, Мария, не са ли подкрепени с цифри – малка стойност имат. Цифрата, и звездата са най- високата оценка. Дори и "любими" не е ли подкрепено с цифрова оценка – губи стойност. При мен понякога е обратно. Обемни или къси коментари, хвалебствени или скромни, без да са подкрепени с нищо. Анонимността дава възможност на авторите да си пишат каквито щат коментари. И никога няма да разбереш кой истински те оценява, макар че и цифрата може да не е искрена. Поемата ти е чудесна, Мария. Има съседна рима, която много обичам и ползвам, има ритъм. Игрив и сладкодумен стих. Поздравления!
-
Приятели, чудно ми е защо никой не коментира! Четете, слагате оценки, дори в любими си прибирате стихотворението, но никой не ми е оставил нито дума. Кое ви спира, нещо смущаващо ли открихте?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
