Как спасен от Ежко бях
Вчера Ежко Сиводрешко
тръгна уморено, тежко.
Беше сам, поостарял, три дни – нито пил, ни ял.
Питах го къде отива.
Той ме жулна с остра грива
и под храстите се скри. Я иди го разбери!
Влязох в гъстите шубраци,
там е само за юнаци.
Никъде не го открих, любопитството си свих.
Аз момченце съм добричко,
а това го знаят всички.
И в гората ходя пеш като този таралеж.
Мислех, че заплаха няма,
но една змия голяма
по пътечката пред мен прекоси... и изумен
скрих се зад дърво грамадно.
- Оле, май на змей попаднах! -
аз наддадох страшен вик. Ежко точно в този миг
спусна се да ми помага.
Стиснах аз една тояга
да изглеждам като мъж. Но не щеш ли изведнъж
тя към мен закриволичи...
Чу се глас тревожен птичи.
Разтреперих се от страх, нищо, че юначен бях,
а с ръце прикрих очите.
- И какво се случи? - пита
някой там. Ще продължа. С истината, не с лъжа.
Таралежко я настигна,
с лапичките си я вдигна.
Тя – отворила уста – го нападна... Но оса
с жило в битката се включи.
Аз на чудно филмче случих,
но през пръсти – едноок – гледах го с един мечок,
също като мен уплашен.
Казах ви, че беше страшно!
А спасителят ми мил вече бе обезвредил
нападателката моя.
Дядо зърнах на завоя
и към него изтърчах. Тъй спасен от Ежко бях.
© Мария Панайотова All rights reserved.
