Как съм?
Как да съм?
Когато теб те няма.
Как да съм?
Когато нещо е забрана.
Мигове вълшебни изтървани,
подхванати от вятъра и разпиляни.
Как да съм?
Със хората около мен живея.
Как да съм?
Не се радвам, не плача, не копнея.
Мислите единствено препускат,
от емоциите нищо не изпускат.
Тук въпросите направо са излишни.
Прозаични, реторични и типични,
в тоз момент усещам, те раняват,
сега и тук бавно ме унищожават.
Как да съм?
Светът е бряг за двама.
Как да съм?
Сама съм изход няма.
Времето със мене разполага
и на него аз глава полагам.
Нека замълчим, ще е правдиво.
Нека дъх да затаим и ще е живо,
нещото, което ни събира
и душите ни в едно побира.
Нека замълчим...
© Силвия All rights reserved.
