Jun 23, 2007, 11:57 AM

Как успя 

  Poetry
745 0 13
Как успя да влезеш във дома ми
през толкова заключени врати?
Как нахално наруши съня ми,
след толкова ужасни самоти?

Забравила те бях.
Тъй, както се забравя раната от...
да родиш човек!
Душата бе, от болки, посивяла,
разкъсвана от спомена по теб!

Трябваше ми много дълго време
да свикна с мисълта, че не си мой.
Погребала бях тежкото си бреме,
издала бях последния си вой!

Зазидала те бях на тъмно.
На сърцето си във тънките стени.
Една любов, погребана безкръвно,
след толкова години се свести!

© Анета All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??