Как за своята Мецана Мечо вкусна риба хвана - 2
Бързо всичко те събраха.
За последно се поспряха
и обърнаха назад.
Беше хубав този свят,
щом открили са се вече.
Липсваше им само мече...
Тъй си мислеше Мецана,
даже малко изостана,
вгледала се тя в реката
с тиха болка на душата.
После бързичко настигна
Мечо, сака му повдигна,
свлечен от гърба до кръста.
Мълчаливо, но чевръсто
взе от своя скъп другар
половината товар.
Скоро бяха се прибрали,
от закачки не разбрали
пътя как е извървян.
Във коритото Мецан
сложи улова от сака
и полегна на хамака.
Меца бързо я изпече,
сочна, както се зарече
и със апетитен вид.
Риба от реката Вит
с чистата вода пенлива,
криволичеща игриво
сред вековните дървета
и полянките с цветчета.
- Ти какво ще кажеш, Мечо,
тази риба се изпече,
но за двама ще е много.
Кум Вълчан да викна мога.
Чувстваме се с теб блажени,
но не сме ли задължени,
че живота си рискува?
С теб пожара атакува.
- Права си, женичке мила.
Щом така си ти решила,
много бързо аз на двора
ще го доведа с мотора.
Мечо скоро се завърна,
а стопанката прегърна
с благодарност своя гост.
С вино от малини тост
вдигнаха за него всички.
Вече първите звездички
осветили са нощта.
Рибата сервира тя
и похвала в миг получи.
- Кой да готвиш те научи? -
я попита Вълчо драг.
- Мама хващаше лаврак
в устието на Велека.
Та, от нея аз полека
тънкостите понаучих.
А и с мъж рибар сполучих!
Тримата се позасмяха.
От вечерята си бяха
предоволни и честити,
там, на двора под звездите.
Кум Вълчан се бе изправил.
- Доста съм се аз забавил,
но добре ми беше с вас.
Тръгвам в този късен час.
Мислите ме за герой,
но безстрашният е той -
и към Мечо с пръст посочи.
Хайде, много се проточи
с вас приятната вечеря.
Нека здрави ви намеря
аз до следващия път!
После гостът си замина
и останаха двамина
те в семейния си кът.
Нека легнат с вас да спят.
Следва...
© Мария Панайотова All rights reserved.
