Dec 12, 2008, 8:41 PM

Както всички

  Poetry
1.5K 0 8
Ако бродиш жаден през пустиня
и от слънце палещо изгаряш,
важно ли ще бъде, че си с име,
пред което всеки се покланя?

Ако болест страшна те достигне
и е за живота ти опасна,
важно ли ще бъде, че събираш
от години своите богатства?

Ако нямаш време да изтриеш
на дете разплакано сълзата,
струва ли си вечер да отпиеш
виното от чашата с позлата?

Сили не намираш да погалиш
с топла ласка птица наранена.
Да, но пред приятели се хвалиш,
че си бил в Париж и във Виена.

Твоят свят е празна бутафория -
рози от стъкло, безгласни птички,
мъртви като живата история.
Помниш ли? Човек си. Както всички.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...