Каквато съм...
Очите ти са хладни въпросителни.
А погледът ти в мозъка дълбае
до дъно. Всички тайни подозрителни
веднага и докрай да разгадае.
Сканираш ме, изследваш ме замислено.
Душата ми на длан я искаш цялата.
Прости, пак казах нещо необмислено...
и наклоних везните към раздялата...
Човъркаш в най-дълбокото на чувствата.
Желаеш ме... но да съм съвършена.
Е, аз такава съм.... не съм изкуствена.
От плът и кръв. Не статуя студена.
Не можеш да ме сложиш във калъпа си.
Недей опитва да ме прекроиш по мярка.
Каквато съм, така ще съм ти скъпа...
или си тръгвай... и не ми се мяркай.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
