- Хората обичали - така ли!?
- Да – нима не си го знаела?
- Разбира се, че НЕ... щом така ти отговарям!
 - Странно – всеки някога обича...
 - Не и аз... Никога не съм обичала.
- Защо?
 - Не знам... Не съм намерила добър
и подходящ за тази цел.
 - Ако ще го търсиш... може и да не намериш...
 - Но защо? Ти как намери своята любов?
 - Ей така... Случайно... Срещнахме се и се влюбих...
А ти наистина ли никога не срещна някой,
който да обикнеш и да те обича?
 - Не... Търсих го дълго. 
Да видя какво е да обичаш,
 но перфектен за обич така и
не открих. Лутах се,
виках го, плаках и молих се
да го срещна, но той така и не се появи.
- В любовта не търси съвършенство.
- Защо?
- Ще умреш без любов.
 Перфектен става всеки, само ако го обикнеш...
- А какво е да обичаш?
- Това е нещо странно.Трудно се описва с думи.
 Ще го разбереш, едва когато някога обикнеш...
- А кога разбираш, че обичаш някой?
Когато ти подари цвете? Когато ти направи комплимент
или като те покани на вечеря?
 - Разбираш, че обичаш някой, когато, 
 като чуеш неговото име, започваш глупаво да се усмихваш...
 Когато, като се усмихне, се разтапяш
 и пеперуди ти пърхат във стомаха...
Разбираш, че обичаш, когато
 като видиш, че е тъжен, ставаш тъжен с него.
 Като каже твоето име - започваш да летиш...
Разбираш, че обичаш, когато започнеш
 да сравняваш всички с него... когато 
 сред другите красавци той е най-красив.
Когато сред на твоите приятелки мъжете,
твоя ти се струва най-добър и мил.
 - Когато без дори да е направил нещо,
ти го защитаваш. И като е в нужда му помагаш?
Когато знаеш, че е болен, а ти си в тях, за да му
помогнеш, даваш му лекарства и му готвиш?
- Да! Точно това. Как разбра?
- Не знам.
- Случвало ли се е някога това?
 - Да... преди години. Помагах, защитавах го и го подкрепях. 
- Това е любов. Но какво се случи?
- Не знам. Един ден просто така си замина.
Върна се след около година. Нов.
Но променен. Беше пак добър, но странен.
- Може би не си показала, че го обичаш
и затова уплашен е заминал, защото
тайничко и той те е обичал, а ти от него си се крила.
- Но ако обичаш, не оставаш ли при хората, които те обичат?
 Не оставаш ли със тях във всеки момент?... 
- Понякога, макар и да обичаш, се налага да си тръгнеш,
 защото човекът отсреща трябва да бъде щастлив, 
 без значение дали си до него или не...
Ако не те обичат, си тръгваш, оставяш хората
да са щастливи без теб. Затова и си е тръгнал.
Не си показала, че го обичаш и е искал
да си щастлива, макар и без него.
- Но аз исках да е до мен. Без него ми беше тъжно,
понякога самотно. Беше странно. Не знаех къде е,
как е, с кого е. Ами ако беше болен? Дали някой
 щеше да отиде да го види, да го лекува и да му готви...
 - Ето, обичала си. Това е любов. 
- Нима е възможно да обичаш, а да не си познал любовта?
- Разбира се. Любовта не винаги е розова, обсипана с цветя,
 целувки и романтика... като във филмите. Понякога любов е 
само да бъдеш приятел. И ето – и ти си обичала.
- Благодаря, че ми помогна да разбера какво съм изпуснала.
 А сега, ако можеш, кажи ми какво да направя, за да 
бъдем пак както преди?
- За това не зная как да ти помогна. Към сърцето на някой
пътя е различен и само който го обича, го знае.
- Едва ли някога отново ще „обичам”, но поне
ще зная, че живота си не съм живяла напразно.
Нали това било най-важно? Да обичаш?
- Да! Любовта е най-важна на Света.

 - Странно... Помогна ми. Открих, че обичам.
И в същия момент разбрах, че съм сама.
 Какво да правя отсега? Накъде да вървя? 
Как отново да обичам, като разбрах,
че след това боляло.
Няма да обичам никой вече, за да не боли
и да не ми е тъжно като няма никой,
на когото да разкажа и да ми помогне.
 Щом го няма него - никой друг не искам.