Jan 30, 2013, 10:47 PM

Какво е любовта

  Poetry » Love
985 0 13


Любовта е разгонена блудница
и качила се в Рая светица,
полудяла във нас непрокудница
и на чувствата орис и жрица.

Любовта е пътека към спомена,
уморена до болка надежда,
във очите сълза неотронена,
топла блуза от Божия прежда.

Тя е мечът, от който умираме
и зърното, в което се раждаме,
и внезапно душевно извиране,
разрушително себеизграждане.

Любовта е река от нечаканост
с брегове до полуда самотни
и поканен от порива късен гост,
с който нощите стават страхотни.

Любовта е Вселенската истина
и лъжа с устни от неразбиране,
и за яхта за двама е пристанът
във морето от себенамиране...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

  • Знаеш ти, знаеш.
  • !!!
  • Тя е мечът, от който умираме
    и зърното, в което се раждаме,
    и внезапно душевно извиране,
    разрушително себеизграждане

    Така е,Мише,в нея и се раждаме, и умираме, и се изграждаме, и се рушим...Тя има много имена и много лица ... Тя е безкрая... и всичко,заради което си струва да живеем...
    Поздравления!!!
  • Благодаря Ви много! Правите ме щастлив!
  • Много, много, много хубаво!!! Моите искрени възхищения!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...