В зеленото на буйните треви
как искам боса само да изтичам.
В косите си разпуснала лъчи,
в очите с оня поглед – на момиче.
И всяка малка капчица роса
по кожата ми жадна да попие.
Небесната огромна синева
от погледите хорски да ме скрие.
Какво желание, каква тъга,
пресичат пътищата си по мене.
Навън мъглата вече зад зора,
а вътре в мене всичкото се смеси. ...