Какво ни даде, демокрацийо
Какво ни даде, демокрацийо
от лъскавите си витрини?
Онези наши светли блянове
умряха във ограбените ни години.
Гласувахме за теб и за Станишев,
за Виденов, Доган и за Стоянов,
да тънат във разкош и във излишък,
а българинът псетата го яли.
Усмихват се със погледи цинични
на хорската наивност оглупяла,
а нашите доверия комични
ни доведоха до просеща тояга.
Полюшва се примамливо въжето,
безславен край на наште тегоби
и свива се притихнало сърцето
под тежеста на всичките тревоги.
В цигарен дим прикриваме сълзите,
що давят ни от колко време вече.
Не се намери никой да попита:
Ти имаш ли за утре хляб, човече?
от лъскавите си витрини?
Онези наши светли блянове
умряха във ограбените ни години.
Гласувахме за теб и за Станишев,
за Виденов, Доган и за Стоянов,
да тънат във разкош и във излишък,
а българинът псетата го яли.
Усмихват се със погледи цинични
на хорската наивност оглупяла,
а нашите доверия комични
ни доведоха до просеща тояга.
Полюшва се примамливо въжето,
безславен край на наште тегоби
и свива се притихнало сърцето
под тежеста на всичките тревоги.
В цигарен дим прикриваме сълзите,
що давят ни от колко време вече.
Не се намери никой да попита:
Ти имаш ли за утре хляб, човече?
© Росица Петрова All rights reserved.
