Лятото ръце протегна
и помоли се за дъжд
чуха го,
и тръгнаха потопите
от небето рукна
изведнъж,
преляха улици
предадени от водостоците.
Небето се ядоса
и удари гръм
капките дъждовни
в лед превърна
застла земята
с бял килим
опомни се,
изгони облаците
и не сезавърна.
Слънцето с лъчи измете
град,уплаха,страх
чу се глас на птица
в руслата вляха се
потоците
завърналата се Надежда
в очите припознах.
Какво ще бъде Лятото?
Питайте Пророците!
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
