Какво ще стане ?
можеш, доказал си го досега.
От сълзи очите са пусти вече,
радост искам, завърни смеха.
Изкъпи ме в чиста езерна вода,
хвани ти пеперуда в пролетта,
след миг щом излети на свобода,
ефирна след нея аз ще полетя.
Събери ми блясък от звездите,
избирай тези с мека светлина,
лъчите им прати ми във очите
и виж как цяла с тях ще заблестя.
Намери за мен най-нежните цветя:
ярки багри, дъх на лято съхранили,
милвай леко с кадифените листа,
ароматите им в мен да са пропили.
Морски бриз вплети ми във косите,
пясък златен в шепите ми посипи...
Лек, галещ шепот бъди във дните,
а във нощите, цял в мен се потопи.
Чудодейни багри избери от есента,
а от птиците вземи тих съпровод,
с леки стъпки води ме под дъжда,
под дъга танцувай, магичен свод.
Изпълниш ли всичко, ако още плача,
раздай ми топлина сред зимен мраз.
Ако това за теб непосилна е задача,
мълчание ще остана, без лик и глас.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Очарователно стихотворение си сътворила! 
