Какво си казваме
По-рядко си желаем "Хубав ден !".
Навярно лошотията е много.
Подтискат ни със вечно нов рефрен
на делника стоглавите тревоги.
Понякога "Приятен ден!" си казваме...
Приятното е много малко вече.
И все по-неразбрани и самотни се оказваме,
зазидани в дома си всяка вечер.
"Помози Бог!" отдавна сме забравили
и помислите ни не винаги са чисти.
(Да си признаем, че злини сме правили,
оставайки си дребни егоисти.)
Най-често с "Лек ден!" се разделяме.
Тежат ни ежедневните проблеми.
И несъзнателно така предопределяме
товара на житейското си бреме.
Мечтая си за нови пожелания:
"Прекрасен ден!","Красиви мигове!" и "Слънце във душата!".
Кога ще стигнем тези състояния
да се разделяме със: "Вятър във платната!"?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
