Какво стана?
Питам се сега.
Нали уж мен обичаше?!
Или всичко е било лъжа?!
Кажи ми, сега как да те забравя?
Как за тебе да не мисля?
Сега в сърцето ми е тази рана,
да обичам някой призрак.
Чудиш се
защо така те аз наричам.
Защото сърцето ми не може и това да понесе.
Аз в любов да ти се вричам,
а ти да се държиш толкова зле.
Ти сега си с друга
и си мислиш, че ще страдам.
Но аз вече зарязах тази глупост,
за тебе няма вече да пропадам.
© Габриела All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря!