Каквото залюляло – долюляло 2
И давал Си ми щедро, с двете шепи,
картини думи, а главата – луда.
Окатият го мразят всички слепи.
Как на слепец се обрисува чудо?
Перата ми окапаха, изгниха,
в блата зелени – завист и омраза.
Сто пъти ги закърпих – мила, тиха,
Ти с болка обичта Си ми доказа.
Навярно, Боже толерираш бесни,
навярно има в мене част от Твоя,
син непокорен. Не познаващ лесно.
На глътка обич, но съм все пред строя.
Сега ще гракнат : Ало, ти коя си?
Козата да сравняваш с великана!
Отдавна знаем, че не си с ума си.
Бо̀жа си рожба? Е, това остана!
Фалшивите ви думи ме убиват,
но всеки ден в стиха ми свети, в бяло
Такава орис, Татко ми отива...
Каквото залюляло – долюляло...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
