И пак сaма вървя нататък
и отново чувам звукове от смях.
Стоя на пътя толкоз кратък
и да продължа изпитвам страх.
И вечер пак очите ти сънувам,
потънала във транс от любовта.
Да се събудя сутрин се страхувам,
за да не изгубя твойта красота.
И днес отново почвам да се питам,
къде отива твойта доброта.
И какъв е смисълът да те обичам,
щом вътрешно изпитвам аз вина. ...