Jan 29, 2007, 5:41 PM

Календарът хвърля дните си.

  Poetry
877 0 9
На търпение се уча.На очакване.
Календарът хвърля дните си.
Ден след ден.Остават все по-малко
и така безумно много всичките.

На търпение се уча.На надежда.
От праха почиствам си мечтите.
Сладките си спомени разглеждам.
Календарът хвърля дните си.

Някога броях обратно времето-
вече не броя,аз просто чакам.
Скоро ти до мене ще приседнеш-
ще си иде моето очакване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ружена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...