Dec 19, 2006, 12:20 PM

Калипсо

  Poetry
881 0 4
Калипсо!
Във влажната мъгла се носи
на вълни
гласът ти нисък
пълен с мед и обожание.
И коленете искат някак си
да се прегънат.
Бели коленете – във черна пръст.
Но той е Одисей!
И във сърцето носи въглена
Итака.
Не го докосвай!
И не пей!
Ушите му са пълни с дъх
на мъртвите.
И не за теб се върна
с очи забравени
сред бели лилии.

А днес оставя ти
мъжете силни,
понеже ние слабите...

Ще стигнем
до Итака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чинаров (Георги Милев)И все пак не е любимата ми фигура Одисей. Поне до определен момент, от който едва ли е същия. И може би затова и се връща..понеже всяка сила е и слабост. Благодаря на всички и Щастлива Коледа
  • (После - Одисей не ти бил любимата фигура от митологията!)
    Да, понякога и хитроумните пътешественици имат нужда от Калипсо, с глас "нисък, пълен с мед и обожание" - за някоя и друга година.
    Интересно преобръщане на силата (на дълга) в слабост и обратното.
    Убедително превеждане на митологичното в случващо се - е, не само тук разбира се.
    Хареса ми Божидаре, поздрави!
  • Силно е, Божидаре! Хареса ми!
  • Винаги се стига там

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....