19 дек. 2006 г., 12:20

Калипсо

Поэзия

886 0 4

Калипсо!
Във влажната мъгла се носи
на вълни
гласът ти нисък
пълен с мед и обожание.
И коленете искат някак си
да се прегънат.
Бели коленете – във черна пръст.
Но той е Одисей!
И във сърцето носи въглена
Итака.
Не го докосвай!
И не пей!
Ушите му са пълни с дъх
на мъртвите.
И не за теб се върна
с очи забравени
сред бели лилии.

А днес оставя ти
мъжете силни,
понеже ние слабите...

Ще стигнем
до Итака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

bogpan (Божидар Пангелов)

Чинаров (Георги Милев)И все пак не е любимата ми фигура Одисей. Поне до определен момент, от който едва ли е същия. И може би затова и се връща..понеже всяка сила е и слабост. Благодаря на всички и Щастлива Коледа

2006-12-24T14:42:27+02:00
Чинаров (Георги)

(После - Одисей не ти бил любимата фигура от митологията!)
Да, понякога и хитроумните пътешественици имат нужда от Калипсо, с глас "нисък, пълен с мед и обожание" - за някоя и друга година.
Интересно преобръщане на силата (на дълга) в слабост и обратното.
Убедително превеждане на митологичното в случващо се - е, не само тук разбира се.
Хареса ми Божидаре, поздрави!

2006-12-21T10:31:42+02:00
Dimi (Дими Фильова)

Силно е, Божидаре! Хареса ми!

2006-12-19T18:52:30+02:00
Меричка (Мери Попинз)

Винаги се стига там

2006-12-19T12:54:57+02:00