19 дек. 2006 г., 12:20

Калипсо 

  Поэзия
707 0 4
Калипсо!
Във влажната мъгла се носи
на вълни
гласът ти нисък
пълен с мед и обожание.
И коленете искат някак си
да се прегънат.
Бели коленете – във черна пръст.
Но той е Одисей!
И във сърцето носи въглена
Итака.
Не го докосвай!
И не пей!
Ушите му са пълни с дъх
на мъртвите.
И не за теб се върна
с очи забравени
сред бели лилии.

А днес оставя ти
мъжете силни,
понеже ние слабите...

Ще стигнем
до Итака.

© Божидар Пангелов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чинаров (Георги Милев)И все пак не е любимата ми фигура Одисей. Поне до определен момент, от който едва ли е същия. И може би затова и се връща..понеже всяка сила е и слабост. Благодаря на всички и Щастлива Коледа
  • (После - Одисей не ти бил любимата фигура от митологията!)
    Да, понякога и хитроумните пътешественици имат нужда от Калипсо, с глас "нисък, пълен с мед и обожание" - за някоя и друга година.
    Интересно преобръщане на силата (на дълга) в слабост и обратното.
    Убедително превеждане на митологичното в случващо се - е, не само тук разбира се.
    Хареса ми Божидаре, поздрави!
  • Силно е, Божидаре! Хареса ми!
  • Винаги се стига там
Предложения
: ??:??