Камбана без храм
Прекърши се последния ѝ звън,
убийствена застина тишината
в камбаната без храм. Крещи в мъглата.
И този порив за живот е гръм –
отрича с болка всеки тесен гроб
над който в самота расте тревата…
… как искам да убия в мен тъгата
с надеждата, че няма да съм роб
на мъката, която в мен пълзи
с болезнения смъртен вик за нежност.
Неистово, до клетка ме боли
кодираната в тялото ми вечност.
Живот се ражда между две сълзи
... човекът в мен заплака. От човечност.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
