Каменна жена
Каменна жена
Вечер топла и красива
стопява слънчевия здрач
и тъмна пелена разстила
над малкия безлюден плаж.
Вълни се гонят из морето,
шуми незримият прибой,
замряло в тишина полето,
очаква нощния покой.
Едва тогава фар просветва,
блести на лунна светлина
изваяно от камък тяло
на чудно хубава жена.
Парченце мрамор е сърцето,
скрито в твоите гърди,
създал го е с любов Твореца,
ала студено то тупти.
Звезди, искрящи в мрака летен
дарил ти е вместо очи.
Дали от суета Глупеца
ревниво сутрин ги гаси?
А щом иззад тъмата черна
изгрее първата зора,
застива в устните въздишка
и скрита в погледа тъга.
Тогава бавно, по лицето,
се спуска бисерна сълза
и мигом вятърна целувка
я смесва с капчици роса.
Недей скърби ти безутешно
по тая лунна светлина.
За мен си жрица и богиня,
не просто статуя в нощта!
Вечер топла и красива
стопява слънчевия здрач
и тъмна пелена разстила
над малкия безлюден плаж.
Вълни се гонят из морето,
шуми незримият прибой,
замряло в тишина полето,
очаква нощния покой.
Едва тогава фар просветва,
блести на лунна светлина
изваяно от камък тяло
на чудно хубава жена.
Парченце мрамор е сърцето,
скрито в твоите гърди,
създал го е с любов Твореца,
ала студено то тупти.
Звезди, искрящи в мрака летен
дарил ти е вместо очи.
Дали от суета Глупеца
ревниво сутрин ги гаси?
А щом иззад тъмата черна
изгрее първата зора,
застива в устните въздишка
и скрита в погледа тъга.
Тогава бавно, по лицето,
се спуска бисерна сълза
и мигом вятърна целувка
я смесва с капчици роса.
Недей скърби ти безутешно
по тая лунна светлина.
За мен си жрица и богиня,
не просто статуя в нощта!
