Камъчета от Егея

Триптих

1.

Човешките очи са ненаситни.

Сам уверих се във Кушадасъ.

Там в пъстри камъни се вглеждах

(засипал е брега със тях

          прещедрият Егей).

По форма ги подбирах,

                    по цвят

                    и твърдост.

Отхвърлях тези,

           гдето са

от бигор крехък,

                    от варовик -

тъй лесно става облото при тях!

По-друг е мраморният и гранитен къс,

че много време трябва,

              за да се скоси ръба,

и уж безформената маса

да стане гладка -

та и слепец дори

във своя мрак

ръка да не одраска в остротата...

Все търся форма на камея,

              на малки сфери,

                                елипси,

                                овали.

Оттук-оттам оглеждам

               и подбирам:

едни - с доволен вид,

а други изоставям...

Уж малко вземам,

           а пък вече

                             виж

            голяма купчина

от камъчета разноцветни...

Да, времето променя...

Днес камъните набраздени

гладки са

              подобно след полир...

Защо ли времето

обратно прави с нас?

... Лицето си

            не смея

                   да погледна...

2.

Да знаеха,

                  да знаеха на митницата,

какво богатство нося в своя сак -

не камъни с невиждана цена,

които няма как да обмитят...

За мене тези камъчета са безценни.

Напомнят ми за плажовете жарки

на причудливия егейски бряг,

където палмата е най-естествен слънчобран,

леплив от сладост - ароматът на смокините.

Там кактуси цъфтят:

цветът им сякаш детска длан е.

И другите там храсти екзотични,

обсипани със цветове -

са някак си 

             невероятни...

Нима могло би мито да се сложи

на всички тия камъчета-спомен,

които сам не мога

с аршина прост на своя Аз

до ценност да премеря?

3.

Тъжни са,

        мрачни са,

                  мъртви са...

С водата,

          от Дунава гребната,

обливам събраните камъни

от плажа красив на Кушадасъ.

И чудото става:

          пак грейват те,

          сякаш отново са живи -

познали милувки егейски,

от дунавска ласка събудени...

Защото водата навсякъде

е тяхното родно семейство.

Живодар ДУШКОВ