Камък горещ
в памет на Здравко Карамитев
Гледаш пламъка с тайна надежда,
че чрез него ще победиш.
Но мисълта, че щом восъкът
изгори, той ще угасне
и това ще го тласне
под камък горещ да лежи.
И тогава решаваш да бъдеш кандило
и вечен огън в теб да гори.
И макар свещта в свещник да тлее,
в теб ще живее.
Помни!
© Мария Чонова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
