КАНАПЕ
Това е стих за едно канапе, с което са свързани много от спомените на ранното ми детство. Стихът е написан с много добри чувства. :) Бъдете снизходителни, написах го на игра ;)
На любимото канапе....
За старото и окъсано канапе
(в което често обичах да потъвам)
мисля да напиша този стих,
за неудобните пози, в които четях
и дългите часове, в които мечтах.
Сега е някъде разпръснато,
навярно затрито,
доброто ми канапе, изтъркано,
но красиво.
Спомням си го с червените макове
по меката му кувертюра,
седях си в него,
когато написах първата си миниатюра.
Колко спомени имах аз с това канапе...
То само отгледа в себе си едно
капризно, щастливо дете.
Но остаря вече доброто, мило канапе,
беше време да го отнесат,
сигурно е станало за разпалки някъде.
Изгоряха с него и много мигове,
прекрасни, улисани, замислени...
Спомням си го ясно,
това любимо канапе.
Беше окъсано, надраскано -
беше го сполетяло дете.
Сега само се усмихвам,
когато го споменавам.
В този стих много любов оставям...
© Милица Игнатова All rights reserved.
Поздрави!!
