mili4ka_ (Милица Игнатова)
111 743
Jun 23, 2007, 1:49 PM

КАНАПЕ 

  Poetry
757 0 5

Това е стих за едно канапе, с което са свързани много от спомените на ранното ми детство. Стихът е написан с много добри чувства. :) Бъдете снизходителни, написах го на игра ;)


На любимото канапе....

За старото и окъсано канапе
(в което често обичах да потъвам)
мисля да напиша този стих,
за неудобните пози, в които четях
и дългите часове, в които мечтах.

Сега е някъде разпръснато,
навярно затрито,
доброто ми канапе, изтъркано,
но красиво.

Спомням си го с червените макове
по меката му кувертюра,
седях си в него,
когато написах първата си миниатюра.

Колко спомени имах аз с това канапе...
То само отгледа в себе си едно
капризно, щастливо дете.

Но остаря вече доброто, мило канапе,
беше време да го отнесат,
сигурно е станало за разпалки някъде.
Изгоряха с него и много мигове,
прекрасни, улисани, замислени...

Спомням си го ясно,
това любимо канапе.
Беше окъсано, надраскано -
беше го сполетяло дете.

Сега само се усмихвам,
когато го споменавам.
В този стих много любов оставям...

© Милица Игнатова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за прекрасните думи, надявам се да ви е било забавно да го четете Поздрави!!
  • Херман Хесе е написал за плетеният стол. Ето друго нещо - описано с любов разпиляно канапе.Но имен ме грабна много това - сполетяло го дете...Доста мъдрост има дори и да е неосъзната...Поздрави!
  • Беше го сполетяло дете!!! Направо си е попадение!!!
  • Много мило стихче, Милица!
    И аз се сетих за някои стари вещи.
    Наистина са останали в съзнанието ми.
    Поздрави!
  • Браво
Random works
: ??:??