Капчица
Капчица
Дъждът заваля...
и малката капка надолу полетя.
Тя току-що беше родена
и не знаеше защо е сътворена.
Всичко за нея беше опасно и страшно,
затвори очички и зачака безстрашно.
Погали я вятърът и понесе надолу -
где всички я чакаха в знойна умора.
Постави я нежно в сърцето на цвете -
от жажда оклюмало в топлата вечер.
Малката капка в Живот се превърна -
надежда на цветето чудно възвърна.
Но слънцето пак заискри над земята.
Разтвори се капката в лятна омара.
Отново видя тя приятели стари
във облак събрани, всеки разправи:
Как е дарил Живот на земята
и всичко измил е да блесне в позлата.
Чудните спомени в дъга се събраха
и в пъстра палитра земята огряха...
Спокойно отпусна се малката капка.
Заспа, засънува земята прекрасна.
Тя знае, че има приятели долу -
при тях да политне без страх е готова.
Но зимата люта беше дошла
и с ледена ласка обгърна ги тя,
но болка приспали, снежинки станали,
в приказен танц до земята стигнали...
Момиченце малко ръчичка протегна.
Снежинката леко на нея приседна,
прекрасна във своята зимна премяна,
от обич стопена, на капчица стана.
Отново се стече тя към земята,
че пътят й вечен все нея си чака.
В различни одежди достигнала долу,
радост дарила, почива си горе.
© Гергана Спасова All rights reserved.
