Капитане

Poetry » Love

773 1 1

Не те ревнувам

от малките пристанища,

на които понякога спираш,

за да вземеш гориво.

Не те ревнувам

и от големите пристанища,

на които слизаш

понякога

за отмора.

Не те ревнувам,

защото аз не съм

пристанище,

на което трябва да се завръщаш...

Аз съм твоето море, капитане!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zelenaradost (Милена Френкева)

Хубаво и неочаквано!

2021-08-29T10:26:35+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0