Пейката не може да си говори –
вместо нея ще разкажа аз:
беше есен, краят на октомври,
някакъв вечерен тъжен час.
Сепна я гальовен шепот. Стъпки.
Седнаха момиче и момче.
По-нататък всичко беше тръпка.
Във сърцата им запя щурче...
Те не знаеха, че тя ги чува.
Те не знаеха, че чувства тя.
И простена пейката в почуда:
"Колко е красива любовта!
© Елица Ангелова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
