Пейката не може да си говори –
вместо нея ще разкажа аз:
беше есен, краят на октомври,
някакъв вечерен тъжен час.
Сепна я гальовен шепот. Стъпки.
Седнаха момиче и момче.
По-нататък всичко беше тръпка.
Във сърцата им запя щурче...
Те не знаеха, че тя ги чува.
Те не знаеха, че чувства тя.
И простена пейката в почуда:
"Колко е красива любовта!
© Елица Ангелова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
