Пейката не може да си говори –
вместо нея ще разкажа аз:
беше есен, краят на октомври,
някакъв вечерен тъжен час.
Сепна я гальовен шепот. Стъпки.
Седнаха момиче и момче.
По-нататък всичко беше тръпка.
Във сърцата им запя щурче...
Те не знаеха, че тя ги чува.
Те не знаеха, че чувства тя.
И простена пейката в почуда:
"Колко е красива любовта!
© Елица Ангелова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
