Капризът на нощта
Капризът на нощта
По устните ти има топлина,
любими мой единствен и опасен.
По миглите ти пише светлина,
разказва за копнежа ни неясен.
На утрото ни никак не тежи
огромният простор между мечтите.
Зад всяка трудност капчица лежи,
възраждаща и галеща очите.
По устните ти грее този миг.
Така е ярко с теб, вълшебен огън.
Докосваш с поглед нежен и велик
най-мъничка изплашена тревога
и даваш ѝ небесна топлина -
пристигаща измамно отдалече,
а всъщност тя е плачеща вълна,
копнееща до нея да си вечно.
Но ти си огън, който ѝ шепти,
помага ѝ да стане пеперуда
и пролет, зажадняла да лети.
Росата заблещуква като чудо.
Не стигат всички думи за това,
без теб което буди мрачна липса,
изгубвам се в мъгливия овал
на спомени за някакви капризи.
По устните ти има топлина,
любими мой бленуван и опасен.
По миглите ти пише светлина
за сънища далечни и прекрасни.
© Йоана All rights reserved.
Поздравления!