Капсула
Кажи ми…
Как се започва от нула нагоре,
когато финалът е сложен накриво?
Когато до атом те трия мисловно,
а после във другите те проектирам?!
Кажи ми…
Как се излиза от пустата капсула?!
В нея си пъхнал главата; сърцето ми;
кожата; пръстите; даже далака ми;
черния дроб с алкохола (поетия)…
Кажи ми…
Как се забравят косите ти?! Още ли
къдрави лягат на нечия гръд?!
Няма забравяне. Еднопосочно е.
Тръгна си. Плача те. Виждам те. В гръб.
Кажи ми…
Как онзи въздух помежду телата ни,
бавно издишан в момент на докосване,
се е разграждал със месеци някъде,
а аз и до днес не разграждам основното:
да те забравя; прелистя; изтрия;
да те сменя; да те мразя до кръв!
Да те разчупя; преглътна; изпия;
да преживея, че бил си такъв…
Кажи ми…
как се излиза от ПУСТАТА КАПСУЛА -
за да направя друг мъж по-щастлив?!
… може би ако си казвам - Ми, к’во пък!
И той някой ден ще е сам.
И плешив.
© Лора Димитрова All rights reserved.
