lorsa (Лора Димитрова)
96 385
Jun 19, 2014, 11:31 AM

Капсула 

  Poetry » Love
1149 0 15

Кажи ми…

Как се започва от нула нагоре,

когато финалът е сложен накриво?

Когато до атом те трия мисловно,

а после във другите те проектирам?!

Кажи ми…

Как се излиза от пустата капсула?!
В нея си пъхнал главата; сърцето ми;

кожата; пръстите; даже далака ми;

черния дроб с алкохола (поетия)…

Кажи ми…

Как се забравят косите ти?! Още ли

къдрави лягат на нечия гръд?!

Няма забравяне.  Еднопосочно е.
Тръгна си. Плача те. Виждам те. В гръб.

Кажи ми…

Как онзи въздух помежду телата ни,

бавно издишан в момент на докосване,

се е разграждал със месеци някъде,

а аз и до днес не разграждам основното:
да те забравя; прелистя; изтрия;

да те сменя; да те мразя до кръв!

Да те разчупя; преглътна; изпия;
да преживея, че бил си такъв…

Кажи ми…

как се излиза от ПУСТАТА КАПСУЛА -

за да направя друг мъж по-щастлив?!

 

… може би ако си казвам - Ми, к’во пък!
И той някой ден ще е сам.

И плешив.

© Лора Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??