Един човек, от ситен век,
навлязъл бурно във тайга…
Над снежен пек и смешен лек,
над широтата на деня…
Седял така и пиел шейк,
и хапвал – вкусничка трева.
Когато някой му запял,
от песента на есента…
След тая песен и куплет,
със кръвна група “А”!!!
За капилярите на Хък,
Том Сойер – нямаше вина.
© Аспарух Любенов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
