Карма
Ти виждал ли си
как се любят нежно
морето и брега?
Как жадно то целува
хладната скала?
Ти виждал ли си
как самотен гларус
се взира в пустошта
и чака своята любима
със разперени крила?...
Как звезда умира
(виждал ли си?)...
... от любов по своето небе...
и оставя като диря
пепел от сърце...
............................
Море бъди! -
а аз брега.
Небе стани! -
а аз звезда.
И нека чувствата ни пепелят...
и наша карма стане ЛЮБОВТА!
© Христина Никилова All rights reserved.
Желая ти го от сърце, Хриси