Картината
630
0
1
Картината висеше на стената.
Картината с полегнали треви –
полегнали от онзи силен вятър
отнесъл разпилените мечти…
Мечтите, дето капчици в росата
блестят и плачат сякаш са сълзи
и жадна бях за малко от водата
събрана рано в нежните треви.
А между тях се виеше пътека.
По нея тръгнах бавно да вървя
и към живота връщах се полека
и дишах, и щастлива майче бях.
Картината във болничната стая
ме галеше със нейните треви
и няма никога да я забравя!
Тя стопли ми сърцето - не и ти!
© Ани Иванова All rights reserved.
