Касиопея
574
3
1
КАСИОПЕЯ
Не искам повече да бягам.
Аз цял живот си диря пристан.
А тъй и не прекрачих прага,
зад който истината липсва,
парливите въпроси свършват
и тиха съм, и преродена.
Живееш ли в гнездо на стършел –
отглеждаш жило подир време.
Дори горчилката обикваш
и в болката се приютяваш.
Превръщаш тръните в реликва,
какво е розата забравяш.
Броя съзвездия и птици.
Понякога не различавам
студа във твоите зеници.
Объркваш ме, когато даваш.
Припявам си един рефрен:
– Душата е Касиопея.
Но идеш ли си някой ден –
изтръгнал си парче от нея.
© Валентина Йотова All rights reserved.
