КАСИОПЕЯ

Не искам повече да бягам.

Аз цял живот си диря пристан.

А тъй и не прекрачих прага,

зад който истината липсва,

парливите въпроси свършват

и тиха съм, и преродена.

Живееш ли в гнездо на стършел –

отглеждаш жило подир време.

Дори горчилката обикваш

и в болката се приютяваш.

Превръщаш тръните в реликва,

какво е розата забравяш.

Броя съзвездия и птици.

Понякога не различавам

студа във твоите зеници.

Объркваш ме, когато даваш.

Припявам си един рефрен:

– Душата е Касиопея.

Но идеш ли си някой ден –

изтръгнал си парче от нея.