Катаклизъм
В началото на любовта ни... не валеше,
вихрушка ни помете изведнъж,
удари ни в земята... страшно беше,
внезапно заваля пороен дъжд.
Светкавици засвяткаха съдбовно,
разцепиха небето не веднъж,
а стъпките на вятъра греховен
танцуваха в полегналата ръж.
Изригнаха вулкани от желание,
обляха непристъпните скали,
дочуха се сподавени стенания.
Дъждът!? Не се отказа да вали...
Разнежено небето се усмихна,
когато напои с любов страстта,
телата ни отдадени притихнаха
в душата на възкръснала зора.
© Неземна All rights reserved.
