Sep 19, 2010, 5:23 PM

Катедрала и галош

3.9K 0 33

 

 

 

Катедрала и галош

 

„По-добре да остаряваш като катедрала,

отколкото като галош.”

                          народна мъдрост

 

 

Словесна битка се е разгоряла

между галошът стар и катедрала!

 

 „Ние сме постройки – величави,

не може гледката да се забрави!

 

 На човек мечтата не престава,

гордо като нас да остарява...!

 

 За вас – износените, колко малко

пълноценен е животецът ви... Жалко!”

 

 „Може службата да ни е кратка,

но, честно да ти кажа, е загадка,

 

 позволявайки на лицемерите

да ти оскверняват гнусно дверите,

 

 как после ги даряваш със утеха?

Нима достойнството не ти отнеха?

 

 А нас, галошите, съдба е, знаеш...

На мъдреца в стъпките ще ни познаеш!

 

 И нищо, че от старост ни препиква...

След време, ще сме експонат – реликва!!! 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • Две неща са постигнати-да се замислиш за тези неща и съзирайки разликата да проявиш талант да я посочиш красиво и мъдро.И то така,че да бъдеш с минимум думи да кажеш тонове истини.Браво!
  • Мъдро и талантливо претворено, както винаги!!!
    Поздрави, Аги!
  • ! ти си...
  • Мъдър си ти, Вълчо!
  • Честит празник - Деня на поезията,Приятелю!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...