Катерушка от дим и по нея отдавна играят
все сиротни дечица, до късно не слизат от там.
Как ли спиш, войнолюбецо? Тъй ми се иска да знам!
В болен мозък, кажи ми какви бъднини се чертаят?
Ние своето вече все някак сме дали и взели,
изплатили донякъде даже неволния грях,
че уж бъдно градихме, а ето – не беше за тях,
но не бе и за вас, кръвопийци – за власт полудели!
И дали ще ви стигнат парите? Дали, мършояди,
като дойде архангел, какво ли ще вземе от вас?
Неподкупни са чистите – чули са детския глас...
Сатана ще се скрие дори, че от вас му се гади...