Sep 9, 2009, 8:03 PM

Като

  Poetry
1.1K 0 1

Като кошмар.
Като дяволска мечта.
Като вик, нечут от бремето на пустошта.
Като въглен, парещ вашите души.
Мойта съвест мрачна - над главите Ви стои.
Като мит,
като предсказана съдба.
Като миг,
загубил се във вечността.
Като пръстен - парещ вашите души.
На този пръстен белязан моят знак стои.
Стой далече... вече няма никой там,
кръв потече, стече
от нечий гръклян!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весли Векселбергерова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....