Скрита съм... във другите очи,
от собствените ме изгони на разсъмване,
сега зората... пристъпно мълчи,
и всеки дъх е повик от несбъдване.
Облечена съм в бяло... за пречистване,
ти старите ми дрехи... изгори,
а те износени... от вричане,
обгръщаха те, но не триеха сълзи.
Откъсната съм, от живота ни измислен,
нахапан... но покръстен с нежни имена,
не го направи... чрез насъскване,
не си ми обещавал вечност в нищета. ...