Аз го срещнах на прага на моето счупено щастие. Със лице на поет, с дъх на сладостни диви къпини. Със бездънни очи, от онези - полудиво горящите. Без истории стари, без адрес, без обвързващо име.
Бях разсипала волята някъде. Не успях да отмина и го вързах до мойте надежди, на светло, да диша. Нямах смелост ли, ала все си измислях причини да страня от торбата с надежди, обрасла със лишеи.
Този образ застели сърцето ми. Като жилав бръшлян. И кръвта ми привикна със това кислород-изобилие. Аз си имам Поет - устремен, вдъхновен, неразбран! И с Вселената сключих накрая тихо, кротко примирие.
Тихо, кротко примирие сключих с Вселената.
Аз си имам Поет - устремен, вдъхновен, неразбран
и на час разстояние пеш чувствам вената
как пулсира с кръвта, като дъжд в дъждобран.
Вчера четох стихове на Борис Христов и се вдъхнових от любовната му поезия. Радвам се, Руми, че смяташ, че се е получило! Прегръдки и за теб!!!
Чара, здравей и благодаря!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Прекрасни стихове!