Като ден и нощ
Луна... омайна и вълшебна,
която бдиш над всички ни в нощта.
Луна... така красива и неземна,
но защо си винаги сама?
Любовта ти невъзможна е, аз виждам.
Обречена на мъка си, нали?
Любимият, с деня той да изгрява,
докато ти залязваш със своите мечти.
А слънцето, и то пламтящо и великолепно,
сила ни дарява през дългите и трудни дни,
ала навярно в него всичко болка и тъга е,
любимата си щом не може то да види.
И гонитбата така ще продължава,
ден и нощ, до края на света,
а на мен само да се моля ми остава,
надеждата във вас да запази любовта...
която бдиш над всички ни в нощта.
Луна... така красива и неземна,
но защо си винаги сама?
Любовта ти невъзможна е, аз виждам.
Обречена на мъка си, нали?
Любимият, с деня той да изгрява,
докато ти залязваш със своите мечти.
А слънцето, и то пламтящо и великолепно,
сила ни дарява през дългите и трудни дни,
ала навярно в него всичко болка и тъга е,
любимата си щом не може то да види.
И гонитбата така ще продължава,
ден и нощ, до края на света,
а на мен само да се моля ми остава,
надеждата във вас да запази любовта...
© Мими All rights reserved.
