Jan 13, 2011, 1:36 PM

Като дреха

  Poetry » Love
1K 0 4

Топла и суха съм.

Неомачкана. Изпъната до крайност.

Като дреха.

Залезът по брадичката ти

напира за поредното откачане...

Топла и суха съм. Неомачкана.

Изпъната до крайност. Като дреха.

Не ме носи през прага,

от простора не ме свличай!

За да имаш винаги

нещо ново за обличане.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Бояджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...