Jun 11, 2012, 12:39 PM

Като една съдба 

  Poetry » Other
933 0 27

Като една съдба!

 

Свири на цигулка вятърът - тънко,

ехото го разнася в тишината,

носталгично-тъжно или весело-звънко.

 

Сякаш хиляди души шептят 

молитва за човека и земята.

Реки, птички и дъждове пеят,

и те в нас, като една съдба ромолят.

© Мина Конарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??