11 июн. 2012 г., 12:39

Като една съдба 

  Поэзия » Другая
954 0 27

Като една съдба!

 

Свири на цигулка вятърът - тънко,

ехото го разнася в тишината,

носталгично-тъжно или весело-звънко.

 

Сякаш хиляди души шептят 

молитва за човека и земята.

Реки, птички и дъждове пеят,

и те в нас, като една съдба ромолят.

© Мина Конарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??