Като една съдба

11 июн. 2012 г., 12:39

Поэзия » Другая

1003 0 27

Като една съдба!
Свири на цигулка вятърът - тънко,
ехото го разнася в тишината,
носталгично-тъжно или весело-звънко.
Сякаш хиляди души шептят
молитва за човека и земята.
Реки, птички и дъждове пеят,
и те в нас, като една съдба ромолят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Като една съдба

Искате да прочетете повече?

Предложения