11.06.2012 г., 12:39 ч.

Като една съдба 

  Поезия » Друга
934 0 27

Като една съдба!

 

Свири на цигулка вятърът - тънко,

ехото го разнася в тишината,

носталгично-тъжно или весело-звънко.

 

Сякаш хиляди души шептят 

молитва за човека и земята.

Реки, птички и дъждове пеят,

и те в нас, като една съдба ромолят.

© Мина Конарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??